Десетки се поклониха пред паметника на Иван Вазов
В утрото на 9 юли десетки столичани се поклониха пред паметника на Иван Вазов на ул. „ Г. С. Раковски ” във връзка 168 години от рождението на националния стихотворец . Тържеството беше проведено от Националния книжовен музей, към чиято дирекция се числи и къщата-музей „ Иван Вазов ”.
За делото и неизтляващите във времето послания в творчеството на Патриарха на българската литература приказва Атанас Капралов – шеф на Националния книжовен музей: „ Името му е по този начин естествено влезнало в нашето българско съзнание, обликът му е по този начин органично вплетен в националното ни съществуване, че без пресилване можем да заявим: Вазов се е трансформирал освен в знак на изконното българско слово, Вазов е знак на самата България… За него литературата е висока социална задача и има една висша цел: да разбужда патриотичната сила на нацията, да отразява националните тежнения в сложните времена на две столетия. Огромно и по тематики, и по жанрове е творчеството на Иван Вазов. Той се усеща задължен да пресъздаде в художествени облици всяко по-значително събитие и събитие от историческото ни съществуване, построява идеалите и визиите за народ и татковина. Вазов е първият български професионален публицист в литературната история на България… Той построява най-автентичния облик на София от края на 19-и и началото на 20-и век, възпявайки нейния политически, стопански и културен живот. Един от знаковите британски критици написа за романа „ Под игото ”, че е най-хубавият подарък, който Изтокът е дал на Запада през последните десетилетия. Противно на недоверчивите ни балкански нрави, Патриархът на българската литература още приживе получава националната благодарност. На двата юбилея, които му устройва културната ни общност, се стичат хиляди сънародници, с цел да изразят своята обич и признателност пред българина с огромното родолюбиво сърце. Старците му признавали: „ Синко, това, което писа, като че ли че го изтръгна от нашата душа! ”; младите му целували ръка с думите, че нему дължат обичта си към България. В речта си от втория празник Вазов изповядва: „ Аз пях за България, тъй като я обичах; аз насаждах в младите души религия и любов към своето, тъй като бях наследник на България; възпявах нейните идеали, тъй като бяха свещени. ”
От името на Народния спектакъл „ Иван Вазов ” одобрение сервира поетесата Мирела Иванов – драматург на театъра. Тя анонсира, че в навечерието на идния огромен празник през 2020 година (170 години от рождението на Вазов) Народният спектакъл към този момент приготвя да сервира романа „ Нова земя ”, драматизиран за огромна сцена.
Стихове на поета прозвучаха в осъществяване на артиста Янко Лозанов и ученици на Националния замък на децата в София.
За делото и неизтляващите във времето послания в творчеството на Патриарха на българската литература приказва Атанас Капралов – шеф на Националния книжовен музей: „ Името му е по този начин естествено влезнало в нашето българско съзнание, обликът му е по този начин органично вплетен в националното ни съществуване, че без пресилване можем да заявим: Вазов се е трансформирал освен в знак на изконното българско слово, Вазов е знак на самата България… За него литературата е висока социална задача и има една висша цел: да разбужда патриотичната сила на нацията, да отразява националните тежнения в сложните времена на две столетия. Огромно и по тематики, и по жанрове е творчеството на Иван Вазов. Той се усеща задължен да пресъздаде в художествени облици всяко по-значително събитие и събитие от историческото ни съществуване, построява идеалите и визиите за народ и татковина. Вазов е първият български професионален публицист в литературната история на България… Той построява най-автентичния облик на София от края на 19-и и началото на 20-и век, възпявайки нейния политически, стопански и културен живот. Един от знаковите британски критици написа за романа „ Под игото ”, че е най-хубавият подарък, който Изтокът е дал на Запада през последните десетилетия. Противно на недоверчивите ни балкански нрави, Патриархът на българската литература още приживе получава националната благодарност. На двата юбилея, които му устройва културната ни общност, се стичат хиляди сънародници, с цел да изразят своята обич и признателност пред българина с огромното родолюбиво сърце. Старците му признавали: „ Синко, това, което писа, като че ли че го изтръгна от нашата душа! ”; младите му целували ръка с думите, че нему дължат обичта си към България. В речта си от втория празник Вазов изповядва: „ Аз пях за България, тъй като я обичах; аз насаждах в младите души религия и любов към своето, тъй като бях наследник на България; възпявах нейните идеали, тъй като бяха свещени. ”
От името на Народния спектакъл „ Иван Вазов ” одобрение сервира поетесата Мирела Иванов – драматург на театъра. Тя анонсира, че в навечерието на идния огромен празник през 2020 година (170 години от рождението на Вазов) Народният спектакъл към този момент приготвя да сервира романа „ Нова земя ”, драматизиран за огромна сцена.
Стихове на поета прозвучаха в осъществяване на артиста Янко Лозанов и ученици на Националния замък на децата в София.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ